Междууниверситетския институт по мениджмънта на образованието – Интераула

СТАНОВИЩЕ

по Законопроекта за българския език, внесен в Народното събрание на 14 юни 2018 г.

Уважаема г-жо Дамянова,

Уважаеми членове на Парламентарната комисия по образование и наука,

        С известно закъснение достигнахме до текста на Законопроекта за българския език. Провокирани от неговата голяма обществена значимост и потенциално въздействие, както и от идентифицираните в негопропуски, слабости и противоречия, представяме на Вашето внимание нашето екипно Становище. Надяваме се то да идва навреме.

Кои сме ние?

Междууниверситетският институт за мениджмънт на образованието „ИнтерАула" (http://interaula.ngobg.info/) е сдружение в обществена полза, създадено през 2009 г. То е продължител на Междууниверситетския проекта „ИнтерАула", финансиран от програма „Матра" на Холандското правителство с цел да съдейства за паралелното въвеждане на първите магистърски програми по образователен мениджмънт в България в пет наши университета – Софийски, Великотърновски, Пловдивски, Шуменски и Югозападен. В основата бе ноу-хау програма на Амстердамския институт по управление на образованието. Проектът завърши успешно през 2009 г., след което лидерският екип инициира създаването на Сдружението „МИМО-Интераула" с цел да продължи активната подкрепа на образованието по лидерство за ръководителите на училища и други образователни организации у нас. На 9 юни 2017 г. бе избрано ново ръководство на Сдружението с председател проф. д-р Силвия Николаева от Софийския университет, което прие участието на Сдружението в обществени обсъждания на нови образователни политики като един от водещите си приоритети.

Представеното становище е изработено от екипа на Постоянната комисия към МИМО заучастие в значими обществени обсъждания на нови управленски политики и практики в сферата на образованието, чийто координатор е проф. Николаева, а членове са проф. Маринела Михова (ВТУ), доц. д-р Росица Симеонова (СУ), доц. д-р Йонка Първанова (СУ), доц. д-р Пенка Кожухарова(ШУ), гл.ас. Десислава Стоева (сертифициран Монтесори учител и директор на детска градина „Каса ди бамбини").

Искрено се надяваме нашата експертиза по законопроекта да помогне за неговото цялостно подобряване, за да стане стабилна основа за успешно утвърждаване на работещи езикови политики и практики в страната.

Общи впечатления от Законопроекта:

Законопроектът дефинира и регулира изключително важни обществени функции и измерения на българския език като официален език в страната.

От една страна, чрез него се търсят решения на актуални вътрешни проблеми с владеенето, изучаването и ползването на българския език, развили се особено интензивно през последните няколко десетилетия като резултат от взаимодействието с редица нови външни и вътрешни обстоятелства: засилена мобилност на хора, стоки и капитали;глобализация, наикономика, култура, образование, социалната комуникация; дигитализирано живеене и работа, хибридни политики и др.

От друга страна, чрез законопроекта официалният език и неговата популярност и употреба се интернационализират, като се създават институционални условия и регулации за това.

Същевременно в актуалния си вид законопроектът съдържа някои базисни концептуални слабости, структурни и съдържателно непълноти, както и управленско-административни противоречия. Всички те накратко ще бъдат представени и коментирани в настоящото становище.

1.Бележки по концептуалната рамка на законопроекта

Формулираните в чл.1(1) на документа основни обществени отношения, които се уреждат с него, описват частично и не съвсем точно неговия предмет. Същевременно в отделните глави има включени текстове, които касаят други области, които са обект на уреждане от други действащи нормативни актове.

1.1. Законът следва да урежда не само ползването, но и владеенето на българския език като официален, ето защо следва да е ключово понятие за документа (напр. в наименованието на втора глава).

1.2.Изучаването на българския език като официален и задължителен за формалната образователна система, което в законопроекта се третира в глава втора (чл.5 – 7), вече е уредено нормативно в глава втора на Закона за предучилищното и училищно образование „Език на ..". Т.е. нищо не налага неговото детайлно третиране тук. Включените текстове на практика повтарят другия нормативен акт. Може би е достатъчно това да се спомене в преходните и заключителни разпоредби, където могат да се опишат връзката на този закон с други действащи нормативни актове.

Що се касае до изучаването на българския като чужд език, както и свързаното с него относно валидирането и сертифицирането на езиковите компетентности на българи зад граница или чужденци, е много комплексно предизвикателство, изискващо специална отделна нормативна разработка. Това може да е предмет на отделен Закон за българския културен институт, чийто статут и дейност в законопроекта са представени частично. По този начин се предпоставят редица междуведомствени противоречия и административни затруднения, а това може да омаловажи и дори спре осъществяването на иначе чудесното намерение.

1.3.В глава първа „Общите положения" (която може да се нарича и „Предмет на закона") би било подходящо да се обединят дефинициите на всички основни понятия и термини, които сега са разпръснати в различни части на текста. Това ще повлияе позитивно върху цялостното концептуализиране на документа, както и върху структурирането му, което да следва по-видимо основните аспекти на предмета на законопроекта.

1.4. В проекта за закон съществуват редица текстове, които концептуално дублират теми от други нормативна актове или касаят уреждането на отношения извън специфичния предмет на законопроекта (за официалната употреба на българския език). Такива например са:

ØИзучаването на българския език като официален – урежда се с друг закон, така че тук просто това може да се отбележи в един член или алинея;

ØИзучаването на майчин език различен от българския – той е уреден в Закона за предучилищното и училищно образование – глава втора „Език в системата на образованието";

ØПравилата за българския език– В чл.1(1) т.3 правилата за българския език се дефинират като основен елемент на предмета на закона. В текста обаче ясна концептуална рамка по темата няма. Частично тя се третира в чл.2(2), чл. 34(1) т.3 и (2) т., и др., но много от тях касаят отговорности на вече действащи звена или органи (напр. Института по български език към БАН, чиито представители са в ядрото на предлагания нов орган Съвет за българския език).Необичайна е по принцип е амбицията чрез закон да се регламентират езикови правила, което по принцип е ангажимент на научни колективи и звена, които и досега са задавали рамките на книжовния език.

ØЕзикови изисквания към лицата, които кандидатстват за българско гражданство – това също е уредено с други нормативни актове, чието управление се осъществява от съответни специализирани звена и институции;

ØОфициална употреба на чужд език – повечето от включените текстове или са силно рестриктивни и противоречащи на обичайните международни практики, или са уредени с други нормативни актове; едва ли ще поощрим хората да ползват родния език, като ги задължим да участват в международнифоруми у нас, комуникирайки с колегите от чужбина на или чрез български език; това вкл. противоречи на европейския принцип за многоезичието, стимулиращо изучаването на чужди езици, защото налагаме на собствена територия един вид обратна езикова дискриминация.

2.Бележки по структурата и съдържанието на законопроекта.

Изчистването на концептуалните слабости ще доведе логично и до сериозно преструктуриране на документа и неговото съдържание. Ако се приеме предложеният тук подход, то примерна нова структура на документа може да изглежда така:

(1) владеене и ползване на българския език като официален;

(2) опазване и насърчаване на ползването на българския език;

(3) популяризиране и разпространение на българския език като официален;

(4) система за управление, администриране и контрол над изпълнението на закона (описание на правомощията на всички свързани институции, органи и ключовите експерти, както и на йерархията помежду им);

(5) допълнителни, преходни и заключителни разпоредби (относно механизма на влизане в сила и адаптиране към актуалните практики, ресурси и нормативни регулации; връзки с други нормативни документи и регулации).

Подобно преструктуриране налага известни и съдържателни размествания на сега съществуващите глави (частично или напълно). Ето обобщени структурните промени, които се налагат в резултат на концептуалното прецизиране и преосмисляне:

Глави в законопроекта	Промяна на мястото им след преструктуриране
Първа глава	Остава, но под ново наименование и съдържание (допълване с дефиниции на ключови понятия, свързани с предмета на закона)
Втора глава	Отпада като цяло, тъй като дублира Закона за предучилищно и училищно образование. Към първа глава може да се включи член, който указва, че изучаването на официалния език се урежда с друг закон/и и наредби. Българският културен институт заслужава отделен закон, но той също може да бъде споменат в първа глава.
Трета глава	Става втора глава с ново наименование „Владеене и ползване на българския език като официален", което обединява съдържанието на настоящите трета, пета и шеста глава плюс някои членовете касаещи владеенето на езика от чужденци с молба за гражданство и работещите в държавните и местни институции. Т.е. тук ще се обединяват членове в три сфери: официални изисквания към владеенето и официалната (протоколна) употреба на езика; правила за употреба на българския език в институционалните и граждански практики и публична комуникация; употреба на езика в електронна среда.
Четвърта глава	Остава.
Пета глава	Отпада като самостоятелна глава, а съдържанието (след редактиране) отива към новата втора глава „Владеене и ползване на българския език като официален".
Шеста глава	Отпада като самостоятелна глава, като съдържанието се прехвърля към новата втора глава „Владеене и ползване на българския език като официален".
Седма глава	Да се преосмисли нуждата от подобен Съвет като регулативен орган. Ако остане, да се дефинира и се формулират неговите цели, задачи, принципи и правомощия. В момента акцентът е върху състава, а не защо е нужен той. Може би разписването на неговия статут ще промени и подхода към подбор и структуриране на органа, в който в момента има дефицит наинтердисциплинарна експертиза.
Осма глава	Става четвърта глава с наименование: „Система за управление, администриране и контрол над изпълнението на закона", като в нея да се обединят правилата на цялостното управление, администриране и контрол, които сега са разпределени основно между седма и осма глави. Така тук ще могат да се обединят и някои членове от сегашната седма глава, ако се реши все пак Съвет за езика да има. Все пак да се има предвид, че редица от неговите задължения са иззети от съответните комисии на МОН, занимаващи се с учебното съдържание, учебните планове и пр. Това освен всичко е огромна по обем работа.
Преходни и заключителни разпоредби	Концептуално и съдържателно ще се наложи преработка след промени в останалите части на законопроекта.

Прегледът на документа показа, че в отделни глави и членове съществуват някои съдържателни дефицити, пропуски или грешки. Ето основните сред тях:

Коментиран текст	Предлагана редакция	Основание
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с: 1. изучаването и ползването на българския език; 2. условията за опазването и обогатяването на съвременния български книжовен език; 3. правилата за българския книжовен език.	Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с: 1. владеенето и ползването на българския език като официален език; 2. опазването и обогатяванетона съвременния български книжовен език; 3. попуряризиране и интернационализиране на съвременния български език и български постижения в културата, науката и образованието.	Чл. 1 следва точно, изчерпателно и логически последователно да отразява съдържанието на документа. В момента има смислови и терминологични наименования, както и съдържателни проруски.
Глава втора Изучаване на български език	Глава втора Владеене и ползване на български език като официален	Описани са по-горе. Да се има предвид, че владеенето на езика не е следствие само на изучаването, но и на овладяването му по информален и неформален път, в хода на самото живеене и комуникация с другите. Децата ни го овладяват именно така, преди да започнат да ходят на училище.
Чл.6 (1) Държавата защитава и контролира изучаването на майчин език.	Да отпадне.	Законът не третира политиките към изучаването на майчин език различен от българския език. Това следва да присъства в Закона за предучилищното и училищно образование.
Чл. 7. При провеждане на училищното образование по чл. 5, ал. 4, учебните предмети, определени в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, с изключение на учебните предмети "чужд език" и "майчин език", както и на учебните предмети на чужд език, се преподават на български книжовен език.	При провеждане на училищното образование по чл. 5, ал. 4, учебните предмети, определени в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, с изключение на учебните предмети "чужд език" и "майчин език", както и на учебните предмети на чужд език, обучението се осъществява на българскикнижовен език.	Училищата са места за обучение и образование, а не само за преподаване. Преподава учителят, но ученикът учи. Така излиза, че учителят е задължен да преподава на български, но учениците могат да учат и на друг език.
Чл.8Към МВнР се създава БКИ …		Нужно е и изясняване на отношенията/разликите със сегашните културни институти към МК. Някъде в документа това следва да се коментира, както и връзката с българските лекторати и училища зад граница. Затова смятаме, че за Института е нужед.н отделен закон.
Чл.8 (4) Основни цели и задачи на Института	1.Провежда българската културна и образователна политика зад граница …. 2.Създава условия за изучаване, валидиране и сертифициране на българския език като чужд (език) в съответствие с условията на Закона за предучилищното и училищно образование. 3.Подпомага българите в чужбина, които желаят да изучават български език с цел учене, живеене и работа в България. 4.Координира дейността в сферата на културата и образованието на българските държавни институции и посолства в чужбина.	Тези текстове по принцип се нуждаят се от прецизно редактиране. По аналогия с други чужди културни институти с подобни функции, в тяхната работа образователните задачи са ключови. Същевременно ако искаме да привличаме учащи отвън, следва това да е ясен и водещ акцент в работата на тези институти. Такива са очакванията и на лекторатите зад граница. Тук и българските училища зад граница ще са много ценен участник.
Глава трета Задължително ползване ….	Ползване на официалния български език	Съдържанието на главата не се изчерпва със задължителността.
Чл. 13 (1) Лицата, които кандидатстват за гражданство, следва да владеят ..	Да се премести към втора глава,	По-горе е пояснено – изискването е за владеене на езика, а не за ползване.
Чл. 13(2)Изисквания към чужденците работещи у нас в местни фирми да владеят български език.	да отпадне	Има професии, за които чуждите граждани се наемат на работа именно заради това, че са носители на чуждия език, например в езиковите гимназии. В допълнение – означава ли това, че чуждият гражданин ще минава през форма на „сертифициране", че владее езика, Този уебсайт е осъществен с помощта на www.ngobg.info